В световен мащаб телемедицината дава нови възможности за подобряване на комуникацията между пациенти и лекари. Но къде е България в този еволюционен процес?

Д-р Радослав Мангалджиев е началник на Отделение по медицинска онкология към Специализирана болница за онкологични заболявания „Проф. д-р М. Мушмов“, София

Дарина Докова: Телемедицината вече работи по света в полза на комуникацията между пациента и лекаря, къде е България в този процес?

Д-р Радослав Мангалджиев: Ние трябва да тръгнем отнякъде. Първото нещо, което трябва да направим, е нещата да бъдат регулирани чисто административно от държавата, защото в момента регулации в тази посока няма. Закон за телемедицината, или за оказване на услуги на отдалечени разстояния от лекари, няма. В момента телемедицинските платформи са приравнени с интернет магазин. Първо, това не дава възможност те да бъдат признати от НЗОК като метод за оказване на медицинска помощ, за да може тя да бъде заплатена от здравно осигурените лица. Второ, чисто счетоводно нещата не могат да бъдат уредени. Когато държавата организира регулацията, IT компаниите ще могат да ни предоставят чисто технологичното решение на тези проблеми. И третото важно нещо, когато говорим за телемедицина, е обучението на хората, които ползват тези услуги. От едната страна на телемедицинската платформа са лекарите, а от другата страна са пациентите, които трябва да я ползват. Проблемът е, че малка част от хората имат адекватни дигитални умения за ползване на тези платформи. А хората, които имат най-много нужда от достъп до специализирана медицинска помощ – трудноподвижни, живеещи в отдалечени краища на страната, те разполагат с най-малко възможности за обучение и интернет свързаност. Така че, ако не се решат тези три проблема – регулация, остойностяване и двустранно обучение, мисля, че нещата няма да се случат много адекватно.

А опити в тази насока има – PrOPA е една от първите и единствена телеонкологична платформа, която функционира в момента. Тя се опитва да запълни една липса в България на така наречените всеобхватни онкологични центрове, в които пациентът получава пълния пакет от услуги – от поставянето на диагнозата, през терапевтичните решения, които се взимат от мултидисциплинарен борд. Защото в онкологията мултидисциплинарността е изключително важно нещо – без мултидисциплинарно обсъждане на един онкологичен пациент не може да се вземе адекватно решение. Ако всеки дърпа към себе си терапията на пациента, винаги се получават грешки. След поставяне на диагнозата състоянието на пациента трябва да бъде обсъждано при всяка промяна. След това ние трябва да мислим за проследяването – след като тези пациенти са диагностицирани и лекувани, те трябва да бъдат задължително проследявани. А това е нещо, което липсва в България след разбиването на бившите онкологични диспансери – липсва изключително много, защото не е доходоносно и няма интерес, както и към социализацията на тези пациенти. И така, ако тръгнем от началото – профилактика, превенция, ранна диагностика, поставяне на диагноза, лечение, проследяване и социализация на тези хора. И да не забравяме палиативните грижи, т.е. терминалните грижи, които пък в България въобще ги няма. Всички изредени неща биха били възможни с развитието на телемедицината и телеонкологията у нас. Но процесът трябва да бъде поставен на национално ниво. В момента се работи много затворено – инициативата е на отделни хора. Защото, когато липсва държавна политика в тази насока, всеки търси да запълни нишата, която липсва, но това са по-скоро решения по специалности – всичко се прави на парче. А всъщност трябва да е обединено в една национална мрежа – тогава нещата биха се случили адекватно. В момента се гради информационна здравна система у нас. В разговор с хора от „Информационно обслужване“ разбирам, че качеството на данните, които се събират в тази система, е около 30 %. Представете си за какво става въпрос – ние в момента попълваме някаква електронна празнина в България, но качеството на данните, които се събират в тази система, е 30%. И това се случва, защото качеството на една голяма част от документите, които в момента се електронизират, не е било оценено предварително. И сега ние превръщаме един хартиен боклук в електронен боклук, след което очакваме да се взимат някакви решения.

Дарина Докова: Създаването на електронно досие на пациента в телеонкологичната платформа PrOPA е неразделна и задължителна част от прецизното лечение. Защо това е толкова важно?

Д-р Радослав Мангалджиев: Борбата за създаване на електронно досие на всякакво ниво е изключително важно, защото цялата информация за пациента стои в един облак, т.е. тя е достъпна по всяко време за всеки специалист, който има нужда да консултира този пациент. В такива ситуации при електронните досиета пациентът няма нужда да носи на хартия документите, които има. Всеки и от всяка точка на планетата, както се казва, може да достъпи тази информация, разбира се, ако е оторизиран за това, и да получи цялостна информация за състоянието на пациента. Там са всички негови диагнози, лекарства, изследвания, образни изследвания, хистопатологични изследвания – при дигитализация на патологията. Всички тези документи ще са достъпни за преглед от всеки специалист. Тогава не е нужно човек да пътува от единия град до другия, за да си занесе диска при специалист за второ мнение. Тогава тези пациенти могат да бъдат консултирани по този начин и в чужбина, без да пътуват напред и назад. Така спестяваме изключително много време на пациента, но преди всичко спестяваме това важно, критично за пациента време от поставянето на диагнозата до започване на терапията. Когато един пациент с поставена вече хистопатологична диагноза се яви при лекар за терапия, той бива връщан отново за допълнителни изследвания, т.е., за да му се направи имунохистохимия, да му се направи молекулярно генетичен анализ и един куп други допълнителни неща, които да ни дадат възможност да прецизираме терапията на този човек. И ако този пациент има възможността да получи консултация чрез телеонкологична платформа, той няма да губи това ценно време, в което трябва да се яви в кабинета на лекаря, да чака да запише консултация. Понякога с месеци се чака с папката с документи и след 5 минути при лекаря се разбира, че липсва необходимият набор от изследвания. След това пациентът трябва да се върне, да вземе съответните документи, да направи допълнителните изследвания, отново да запише час и да се върне при специалиста. Така самото лечение на пациента се разтяга във времето. Ако това се случва в рамките на една телеонкологична или телемедицинска платформа, вътре са всички специалисти – когато пациентът качи всичките налични документи, с които разполага, в рамките на един ден той може да получи съвет от всички членове на този мултидисциплинарен екип – какви допълнителни изследвания трябва да се направят преди да се вземе терапевтичното решение. Така спестяваме изключително много време на този пациент, за да получи бърз достъп до прецизно лечение.

Дарина Докова: Възможностите на телемедицината заместват ли по някакъв начин това, което държавата трябва да осигурява на онкологичния пациент?

Д-р Радослав Мангалджиев: Идеята е, че трябва да има по-малко държава. Ролята на държавата е да е регулатор, да дава едни рамки и регулативни стандарти. Оттам нататък специалистите, професионалистите, експертите трябва да имат възможност да дават всички останали стъпки в терапията и в разработването на платформи. В България основният проблем е липсата на контрол върху качеството на предлаганата онкологична услуга. При нас разпиляването на гилдията е огромно, всеки доцент или професор си е направил собствена структура, провежда собствена конференция… А когато говорим за контрол и регулация на тези всеобхватни онкологични центрове, това ще означава все пак централизиране и уеднаквяване на начина, по който се лекува един пациент. И някой трябва да контролира това. Така че, една такава телеонкологична платформа, когато е оценена, т.е. в нея влизат експерти, които са сертифицирани да взимат решения, и тези решения са на базата на стандарти, препоръки и ръководства – тогава ние можем да направим минивсеобхватен център, който дава гаранции на пациента, че ще получи адекватна, своевременна и прецизна помощ.

Дарина Докова: Телемедицината изисква ли инвестиция от страна на държавата?

Д-р Радослав Мангалджиев: Не би следвало да изисква кой знае каква инвестиция, освен в регулация и в добро желание. Телемедицинските платформи се променят непрекъснато. Под телемедицина какво се разбира? В момента българинът разбира един виртуален или някакъв видео разговор между лекар и пациент. Тука става въпрос за съвсем различни неща – една платформа, в която можем да имплементираме видео разговор, събиране на данни от най-различни устройства, електронно медицинско досие и всякакъв друг тип комуникация. Идеята е, че телемедицината не може да замести конвенционалната медицина – тя помага на конвенционалната. Това е идеята на телемедицината като цяло – тя да подпомогне лекарите в ежедневната им работа, а не да ги лиши изключително от живия контакт с пациента. От другата страна е представата на пациента, че той ще си стои вкъщи на стола с телефона в ръка и ще получава диагнозата си по телефона, ще получава лекарствата си по телефона, ще получава манипулациите си по телефона и няма да има нужда да се разхожда с хартии до лекарския кабинет. Трябва да разбием тези два мита – че телемедицината е скъпа и изисква голяма инвестиция и второто е, че това ще измести живия контакт между лекар и пациент – това няма как да се случи. Тя може само да подпомогне процеса на лечение. Още повече, че нещата се променят изключително много – виждате, че медицинските кадри намаляват, нуждата от лекари е голяма, така че се търсят различни решения, които да компенсират този проблем.

Въпросите зададе Дарина Докова

©Shemha Health 2024